На кого е сайтът ти? Домейн, хостинг и код

Поне веднъж на няколко месеца получавам едно и също съобщение: „Човекът, който ни направи сайта, не си вдига телефона, сайтът не работи, а ние нямаме достъп до нищо.“ Понякога домейнът е на негово име. Понякога хостингът се плаща с личната му карта. Понякога никой не знае дори къде стои сайтът. Фирмата е платила за сайт, но всъщност никога не го е притежавала. Ако тепърва ще наемаш уеб дизайнер, това е най-евтиният проблем, който някога ще решиш — решава се с няколко изречения в договора и десет минути при предаването.

Сайтът е пет отделни неща — и всяко има собственик

Когато казваш „моят сайт“, най-често имаш предвид страниците, които виждаш. Отдолу обаче има отделни части и всяка може да е на различен човек или фирма. Преди да подпишеш каквото и да е, знай коя какво е.

Здравата схема е скучна: фирмата притежава и петте, а дизайнерът получава достъп, за да си свърши работата. Нездравата е обратната: дизайнерът притежава, а ти получаваш парола, ако помолиш любезно.

Домейнът: фирмата ти трябва да е притежателят

Загубата на домейна боли най-много — адресът е изписан на бусовете, менютата и визитките, а Google има години история към него. При .bg регистърът е строг за самоличността: регистраторите обясняват, че данните на притежателя трябва да съвпадат точно с регистрацията на фирмата, а за юридическо лице се посочват ЕИК/ДДС номер и законен представител. Това е добра новина — правилно регистриран на фирмата .bg домейн трудно може да бъде „изгубен“ тихомълком. Лоша новина е, ако дизайнерът го е регистрирал на свое име „за по-бързо“, защото смяната на притежателя после изисква декларации и подпис от него.

За домейните като .com правилата за трансфер се променят: през 2025 г. съветът GNSO към ICANN одобри препоръки, които след въвеждането си заменят познатата 60-дневна забрана за трансфер с по-кратка, 30-дневна. Каквито и да са точните правила при твоя регистратор днес, изводът е същият — трансферът иска съдействие от притежателя и отнема дни, затова не го оставяй за деня, в който сайтът падне.

Хостингът: чия карта, чий акаунт, чии архиви

Много дизайнери препродават хостинг и в това няма нищо лошо — може да е по-евтино и имаш един човек, на когото да звъннеш. Въпросът е какво става, ако решиш да си тръгнеш. Питай три неща: на чие име е акаунтът, можеш ли да получиш пълен архив (файлове и база данни) по всяко време и колко време предизвестие ще имаш, преди нещо да бъде спряно.

Има и правна страна. Ако сайтът ти има форма за контакт, записване на час или магазин, хостинг компанията обработва лични данни от твое име. Според чл. 28 от GDPR това изисква писмен договор: обработващият действа само по твои указания, пази данните сигурни и след края на услугата ги изтрива или връща. Сериозните хостинг компании имат готово споразумение за обработване на данни — поискай го.

Кодът и дизайнът: на кого е авторското право

Това е частта, която почти никой не чете. Чл. 42 от Закона за авторското право и сродните му права казва, че авторското право върху произведение, създадено по поръчка, принадлежи на автора, освен ако в договора е уговорено друго. Ако няма уговорка, поръчващият може да ползва произведението само за целта, за която го е поръчал. С прости думи: ако договорът мълчи, дизайнът и кодът остават на дизайнера, а ти имаш право да ги ползваш като сайт. За ежедневието това може и да стига, но става сложно, когато искаш друг програмист да го промени, да ползваш дизайна в печатни материали или да продадеш бизнеса.

Решението е една ясна клауза: или правата преминават към теб след пълното плащане, или получаваш широк, безсрочен лиценз да ползваш, променяш и да възлагаш промени на други. Някои части не могат да ти бъдат прехвърлени, защото не са на дизайнера — самият WordPress, плъгини с отворен код, платени теми, шрифтове и стокови снимки имат свои лицензи. Добрият договор просто ги изброява.

Ако договорът мълчи, сайтът, за който си платил, е нещо, което имаш право да ползваш — не нещо, което притежаваш.— на практика това следва от правилото за произведения по поръчка в България

Не съм юрист и при голям проект си струва юрист да прегледа договора. Но за сайт на малък бизнес не ти трябват десет страници. Трябва ти клаузата да я има.

Профилите, за които никой не се сеща

Често самият сайт е най-малкият проблем. Най-неприятните „заключвания“ са около него: фирмен имейл на домейн, който никой не може да управлява; Google Business Profile, създаден с личния Gmail на дизайнера; анализи и Search Console в акаунта на агенцията; платежен модул, регистриран с чужд телефон. Всичко това трябва да е създадено с адрес, който фирмата контролира (по-добре общ, като office@, отколкото личния на един служител), а дизайнерът да е добавен като потребител или мениджър.

• Фирменият имейл и DNS записите зад него
• Google Business Profile (ти си собственик, дизайнерът — мениджър)
• Google Search Console и анализи (твой акаунт, дизайнерът — потребител)
• Плащания, фактуриране и интеграции с Еконт или Спиди при магазин
• Инструмент за бисквитки, форми, бюлетин

Какво да пише в договора (и какво да питаш преди подписа)

Не е нужно да звучиш като адвокат. Това са въпросите, които бих искал всеки клиент да ми зададе — и отговорите, които трябва да имаш писмено:

1. „Домейнът ще бъде ли регистриран на моята фирма?“ Отговорът трябва да е „да“, с фирмата като притежател.
2. „На чие име е хостингът и мога ли да получа пълен архив при поискване?“ На твое или се прехвърля при поискване, с архив.
3. „Чии са дизайнът и кодът по поръчка, след като платя?“ Търси прехвърляне на правата или широк лиценз за ползване и промени.
4. „Кои части имат собствени лицензи?“ Теми, плъгини, шрифтове, снимки — изброени, и кой плаща подновяването им.
5. „Какво получавам накрая?“ Администраторски достъп, достъп до хостинга и домейна, архив и кратко описание къде какво стои.
6. „Какво става, ако спрем да работим заедно?“ Срок на предизвестие и чисто предаване, а не „заложници“.

Вече имаш сайт? Проверка на собствеността за 20 минути

Ако сайтът ти вече съществува, направи това днес. Отнема около двайсет минути и се прави веднъж.

1. Разбери кой е регистраторът на домейна и кой е вписан като притежател. Сложи датата за подновяване в календара си.
2. Влез сам в контролния панел на хостинга. Ако нямаш достъп — поискай го.
3. Свали пълен архив (или го поискай) и го пази някъде извън същия сървър.
4. Влез в администрацията на сайта със собствен акаунт с пълни права.
5. Провери дали в Google Business Profile, Search Console и анализите фирменият имейл е собственик.
6. Намери договора и потърси думите „авторско право“, „права“ или „лиценз“. Ако ги няма — поискай кратко писмено допълнение.
7. Запиши всичко в един документ, а паролите дръж в мениджър за пароли, не в него.

Докато си в настроение за проверки, пусни безплатната проверка на сайта. Тя няма да ти каже на кого е домейнът, но ще покаже другото, което всеки нов собственик би искал да знае: скорост, мобилна версия, основно SEO и проблеми с достъпността.

Как го правя аз при моите проекти

Щом те съветвам да искаш това от всеки дизайнер, ето как го правя аз. Домейнът се регистрира на името на клиента. Хостингът е или собствен акаунт на клиента, или е настроен така, че да може да бъде прехвърлен по всяко време. След последното плащане клиентът получава правата върху дизайна и кода по поръчка, списък с лицензите на трети страни, администраторски достъп и архив. Сайтовете започват от €890, излизат онлайн за 2–5 седмици и включват 3 месеца безплатна поддръжка — не оставаш сам в деня на пускането, но и никога не си заключен.

Ако планираш нов сайт, виж как протича изработката на сайт, а ако си от региона — страницата за изработка на сайт в Плевен. А ако вече имаш сайт и не си сигурен в какво състояние е, започни с безплатната проверка и ми прати какво е излязло.