„Да направим ли сайта и на английски?“ — това е един от първите въпроси, които чувам, когато някой ми пише за оферта. И един от малкото, на които честният отговор наистина е „зависи“. За къща за гости във Велико Търново, за дентална клиника с пациенти от Гърция или за работилница, която изпраща поръчки до Румъния и Германия, втори език може да е разликата между запитване и затворен таб. За фризьорски салон, чиито клиенти живеят в същия квартал, парите обикновено са по-добре вложени в хубави снимки и по-бърза форма за записване. Ето как помагам на клиентите си да решат, какво включва истинският двуезичен сайт и какво да провериш, преди да платиш за такъв.
На кого всъщност му трябва втори език?
Започни от клиентите, не от сайта. Отвори последните 50 запитвания, резервации или поръчки и преброй: колко от тях са от хора, които не четат свободно на български? Ако отговорът е „почти никой“ и плановете ти не го променят, сайт на един език е напълно достатъчен. Ако е направен както трябва, винаги можеш да добавиш език по-късно.
Втори (или трети) език обикновено се изплаща при тези бизнеси:
Туризъм и гостоприемство
Хотели, къщи за гости, винарни, турове, ресторанти в курортни места. Чужденците проучват и резервират, преди да пристигнат.
Износ и B2B
Производители, цехове и доставчици с клиенти в други държави от ЕС. Там сайтът е първата проверка „сериозна ли е тази фирма“.
Онлайн магазини с доставка в чужбина
Щом пращаш до Румъния, Гърция или Германия, купувачите там очакват да разберат продукта, цената и условията за връщане.
Клиники и услуги за чужденци
Дентален и медицински туризъм, езикови школи, счетоводни и правни услуги за чужди граждани и фирми с чуждо участие.
Какво казват данните
Изследванията тук са единодушни: хората предпочитат да купуват на своя език. В проучването „Can't Read, Won't Buy“ на CSA Research от 2020 г. сред 8709 онлайн купувачи в 29 държави ясно мнозинство предпочитат информацията за продукта да е на родния им език, а голяма част изобщо не купуват от сайтове на чужд език. Германия — един от най-важните пазари за българските износители — е най-строга от всички.
Последното число е важно, ако си в туризма: над 6 милиона посещения с цел почивка от чужбина през 2025 г., с около 4% повече от 2024 г. Голяма част от тези хора търсят, сравняват и резервират от телефона си — на английски, немски, румънски или гръцки — много преди да стигнат до теб.
„Сложи един Google Translate“ — защо рядко работи
Най-евтиният вариант е бутон, който машинно превежда страницата в браузъра на посетителя. Изглежда като пряк път, но има сериозни ограничения:
- Google не го вижда като отделна версия. Търсачката индексира българската страница, така че няма да излезеш, когато някой във Виена търси на немски.
- Грешките са за твоя сметка. Менюта, цени, общи условия, медицински или технически термини — точно там машинният превод греши най-често.
- Формите, имейлите и количката често остават на български. Посетителят чете преведена начална страница, а после получава потвърждение, което не разбира.
Бутон за превод във футъра, един български адрес за всичко, чуждестранни посетители, които попадат на български форми и получават имейли на български.
Отделна версия за всеки език със собствени адреси (напр. /en/ и /bg/), преведени менюта, форми, имейли и правни страници и видим превключвател, който води към същата страница на другия език.
Как се прави истински двуезичен сайт
Правя двуезичните сайтове по същия начин, по който е направен и този блог: всяка страница съществува на всеки език на собствен адрес, а двете версии „сочат“ една към друга. Точно това описва и документацията на Google за локализирани версии — т.нар. hreflang анотации, които казват на търсачката коя страница е английската и коя — българската. Няколко детайла, които правят разликата:
- Отделни адреси за всеки език — папка като /en/ или /bg/, за да може всяка версия да се индексира и класира самостоятелно.
- Правилно настроен hreflang — всяка версия изброява себе си и останалите, а връзките са взаимни. Google изрично казва, че иначе може да ги игнорира.
- Преведени заглавия и мета данни — заглавия на страниците, описания и alt текстове на снимките, не само видимия текст.
- Без насилствено пренасочване по IP — остави хората да избират. Българин в Мюнхен може да иска българския сайт, а турист в София — английския.
- Всичко преведено докрай — форми за контакт, съобщения за грешка, имейли за потвърждение, банерът за бисквитки, политиката за поверителност и (за магазини) общите условия и връщането.
Преводът: кой пише на втория език?
Тук буксуват повечето двуезични проекти. Дизайнът и кодът рядко са проблемът — проблемът е текстът. Имаш три реални варианта:
- Професионален преводач или човек с роден език. Най-добре за онлайн магазини, клиники и всичко с правни или технически термини. Предвиди го в бюджета отделно от сайта.
- Машинен превод + човешка редакция. Разумна средна позиция за малки сайтове: чернова с инструмент за превод, после редакция от човек, който владее езика — особено заглавия, бутони и цени.
- Пиши директно на езика. Ако чуждестранните ти клиенти имат други въпроси (паркинг, плащане с карта, час на настаняване), направи за тях малко по-различна страница, вместо да превеждаш дума по дума.
Съвет от проектите, които съм правил: преведи по-малко страници, но ги преведи изцяло. Пет страници на английски, които отговарят на истинските въпроси на чужденците, са по-добри от 40 страници, в които половината текст е още на български.
Колко струва и колко време отнема
Вторият език не удвоява цената, но и не е безплатен. Дизайнът е общ; растат настройката (структура на езиците, превключвател, hreflang, преведени форми и имейли), въвеждането на съдържание, тестването и поддръжката след това — всяка нова страница или промоция вече се качва два пъти.
Сайтовете ми започват от 890 €, пускат се за 2–5 седмици и включват 3 месеца безплатна поддръжка. Когато ти трябва втори език, го описвам като отделен ред в офертата — според броя страници и според това дали ти осигуряваш превода — така че да видиш точно колко струва допълнителният език и да решиш с реални числа. Срокът обикновено зависи повече от това кога е готов преведеният текст, отколкото от самата изработка.
Преведи по-малко страници, но ги преведи изцяло.— правило, което ползвам във всеки двуезичен проект
Чеклист: реши за 20 минути
- Преброй колко от последните 50 запитвания или поръчки са от хора, които не четат на български.
- Погледни Google Analytics или Search Console: от кои държави и с какъв език на браузъра идват посетителите ти?
- Избери 3–6 страници, които чуждестранният клиент наистина има нужда да види (начало, услуги или стаи, цени, контакти, условия).
- Реши кой ще напише или провери превода — и кога ще е готов.
- Увери се, че формите, имейлите и правните страници ще съществуват на всеки добавен език.
- Попитай уеб дизайнера как ще реши hreflang, адресите и превключвателя на език — преди да подпишеш.
Следваща стъпка
Ако вече имаш сайт и се чудиш дали е готов за чуждестранни посетители, пусни безплатната проверка на сайта — отнема минута и показва скоростта, мобилната версия и основните SEO неща, които е добре да оправиш, преди да добавяш език. Ако планираш нов двуезичен сайт, виж как работя по изработката на сайт за малък бизнес, а ако си от Плевен и региона — и страницата за изработка на сайт в Плевен. Ще ти кажа честно дали вторият език си струва за теб — понякога отговорът е „още не“.